Не всичко е изгубено,
когато две ръце ме чакат да ме стоплят.
И в пролет изумрудена
под цъфналите клонки обич носят.
Към мене се протягат
през бури, ветрове и много изпитания.
Към залезите бягат,
прогонват най- нелепите терзания.
По лятото ме водят,
даряват ми онези слънчеви усмивки,
с които през житата бродят,
в поле от макове… и сме щастливи. ...