Внезапна като трус усетих болката,
зазидана в листата на чимшира.
Безцветен вкус. И тишина в минор.
А слънцето изтече. Зад баирите.
Не исках да съм сянката на вятъра.
И колене поставих под амвона.
Петлите ме възпяха утре. Цялата.
Покорството ме правеше свободна.
От тази нощ ще стана на молитва.
По пясък от море ще се напиша.
Последната любов е много тиха.
И мога да се чуя как не дишам. ...