Като призрак в нощта ме събуждаш,
за да пиеш Живот от плътта.
Хищна, страстна, ти свяна прокуждаш,
с парещ дъх в мен разпалваш Мъжа.
Топлината на пръстите нежни
ме превръща в огромна вълна
и със грохот разбивам метежно
бреговете на свойта душа.
Сред лавина от бели чаршафи
диво стенем в изгаряща страст,
като свещи от огън споени,
капем двама, стопени в Екстаз. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up