Oct 29, 2011, 7:08 AM

Пианисимо 

  Poetry » Other
827 0 4

Хубаво е! През октомври.
Когато обгорените листа скърцат под краката ми.
Обичам този шум,
примесен с девствения хлад на разголената есен.
И, понеже по навик пак съм по риза,
го усещам как полепва по кожата ми,
как ме изпълва изцяло - ефирен и цветен!
И тогава цигарата е някак по-сладка.
Чупливата ù топлина приплъзва по лицето ми
като крехки женски пръсти.
И се унасям, и потъвам в тях сред настъпващия здрач
и приглушената светлина на фенерите.

© Искрен Димов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Мерси за коментарите! Действително свободния стих е беден на звучност и ритъм, но понякога само чрез него може да се предаде дадено настроение, чувство, картина...
  • текста ми харесва, но не мога да заобичам белият стих и да ме докосне!
  • Интересно!
  • хубав текст!
Random works
: ??:??