Тя беше пианистка добра
с дарба от небесата, в нея
живееше музиката и любовта.

От мъничка свири и се бори
за това някога да може
да достигне върха.

И свиреше с часове и не вярваше,
че може любовта толкова
болка да и донесе.

Момичето малко се влюби в момче.
Срещна го случайно, а той всичко
и отне.

Любовта й към него беше
чиста и откровена, а
той и отвърна с факта,
че за него беше поредна.

И раздвояваше се пианистката
малка, защото трябваше да реши:
"Любовта или стремежът й към върха?"
А отговорът бе труден и караше
сърцето и да крещи.

За нея музиката й бе стихия,
а той и връщаше усмивката
и я караше от щастие да лети като фурия.

Но изборът бе жесток!!!
И мисли горката, премисли и накрая реши
с музиката да продължи.

А любовта остави, защото разбра,
че момчето, което обичала, я е
лъгал и жестоко я заболя.

И спасение за нея музиката беше!

Тя каза това и никога повече
не продума за любовта.

Посвети се изцяло на музиката,
макар и в сърцето си да чувстваше
самота!