Тя припява на песни от свършили филми
и завива следобеда с шал.
Вечер пръски небе по килима разстила,
да завихри звездите на бал.
Насред малкото холче в квартала панелен,
под изгрелия нов небосвод,
тя преражда Чайковски на "три" (равноделно).
И се крие от своя живот.
Малка тъжна жена, с малко тъжно пиано.
През прозореца плисва се валс,
чийто такт в "алегрето" дори ще подхване
на дъжда неритмичния вал. ...