Докосвам... Мисля за времето,
когато от всичко ще остане Прахът...
Толкова много тишина, сякаш създадена да бъде обладана,
а усещането е нежно, като дострунно разхождане из девствена кожа.
Вливах се във вдлъбнатините, преплетох ги с цветове.
Създадох звуците,каквито аз ги сънувах.
Вселената ми се преобърна.
И открих, че реалност е променливо понятие .
Глина под ноктите... Топли завивки забрава...
Надбягване с пулса по върховете на пръстите...
Черно-бяло...
Отлитане - кацане... ...