Пиеса за влюбени
Не ни отиват дори и клишета
в свят, посивял до бездумие,
бяхме с тебе Ромео и Жулиета
от тъжна пиеса за влюбени.
Мечтаех в съня си за полет,
исках само да те открия,
ти влезе в очите ми пролетна,
както става с всяка стихия.
Живяхме в сладко безвремие,
жертви на прастара отрова,
пази ни дълго от истини
любовта, на всичко готова.
Бавно мъглата се стапя...
светът се изправя суров,
искам още малко безвремие,
искам още много любов.
© Запрян Колев All rights reserved.