Пиесата приключи...
Студено е !Студено е много навън.
Стоя на топло у дома и пламъка в печката следя.
Стоя и гледам, гледам към огъня сега -
и сещам се за думите последни.
За милите думи, получени от теб, Мило.
Нали седеше до печката на топло,
и ти като мен гледаше как пламъкът от печката играе, нали?
Нали напомняха ти те за моите очи.
И си мислеше, че те са пламъкът,
който искаше да те грее през целия ти живот!
Не беше ли наистина така, кажи ми?
Лъжа ли бяха и тези думи дори?
Къде е сега любовта ти? Къде е - няма и следа дори!
А попита ли сърцето си изобщо, че може би и мене ме боли?
Че, както пламъкът след време гасне, гасне и душата ми дори?!
Стоя и гледам аз отново- как дръвчетата горят.
Горят и топлят целия ни дом, но леда в мен не могат да стопят!
Стоя на топло и се чудя, какво сърце ли може да е твоето?
Как намери сили за тази сцена за тази пиеса?
Как успя отново сърцето ми да заблудиш?
А вярвах силно аз в тебе, в твоята обич и в думите ти!
Вярвах в нощите, близо до тебе, когато седяхме будни до зори!
Вярвах във времето, когато беше далече
и приказки лоши ме дебнеха дори.
Но въпреки всичко намирах сили
и сърцето ми пак ти прости! Но уви?!
Какво ли щеше да се случи? До вчера не знаех, нали?
Но вече зная, зная за всичко.!
Зная за пиесата, за която и Шекспир щеше да те поздрави!
Не за друго, а че мина произведението - Хамлет дори!
Но омраза не изпитвам нито към теб нито към нея, разбери!
Само че наистина, ама наистина, много ме боли!
Не за друго , а за глупостите които преживях. А можеше да не се променям
и на принципите си да удържа, вместо в теб до полуда да се влюбя.
Но животът продължава! Виждам, че без тебе дишам пак!
А щом все още плача, значи все още съм жива!
Не, не съжалявам нито за миг, в който съм била с теб!
Не съжалявам, че преживях всичко това, въпреки че много боли!
Напротив, това бе изпитанието за мен и вече се опарих, разбрах!
От грешки се учи човекът, научих се и аз!
Не бих допуснала отново да се случи - не защото преиграх!
Щастие неземно аз Ви пожелавам и любов безкрайна, може би!
Дори не се надявам, някой ден и вас да ви боли!
Просто знам, играта свърши, пердето е издърпано сега!
Пиесата ви вече свърши и за мене всичко може би приключи!
От днес започвам нов живот. Нов живот с нови сили!
Анна Хубенова Соколова 02.01.2011.
© Мим Миме All rights reserved.