Нито ще си първа. Нито пък последна.
Кой любов пилее? Кой любов пести?
Само ще те следвам
и ще търся жадно твоите следи.
Нито ще си първа – но ще те сънувам.
Нито пък последна, но ще се вестиш
по пътека лунна,
цяла засияла в сребърни звезди.
Нито ще съм първи. Нито пък последен.
Къде отиде? Остани при мен!
Чувствата са бедни
в утрото без този зов-рефрен...
Нито ще сме първи. Нито пък последни.
За себе си решава всеки сам.
Просто сме поредните
пилигрими в този древен храм.
© Стойчо Станев All rights reserved.