Ще вдигна пир след стъпките ти глъхнещи в нощта
и ще разливам в чаши тънкостенни самотата,
наздравица ще вдигна за онази (любовта),
страхливката след теб изчезнала в тъмата.
Под звуците на тишината ще танцувам с твойта сянка,
ще разпилея жар под босите нозе,
в мъглата от сълзи ще се извия като нестинарка,
за да усетя жива ли съм още... или не...
Днес ще пирувам с бурята, която ми остави
и ще прегръщам ветровете ù с премръзнали ръце,
ще си разкъсам дрехите и на дъжда ще се отдавам
да ме стопи, да ме разлее във бушуващо море... ...