Нежен валс се играеше.
Копринени поли заливаха пода.
И всяка хорска усмивка сияеше
като бисер в короната на пиршеството.
Придворните дами се увиваха
около кралицата като лилии.
А тя, единствената роза, тихо
цареше над това изобилие.
Надигаше златна чаша,
водопадно течаха косите ù.
Но цъфтящата усмивка на устата
не проникваше във очите ù. ...