Под дяволския асмалък на мрака
пируваха обречени недели.
Покрито вино в змийски бъчви чака,
вдовишки страсти хлипат под постели.
Освирепяло, пладнето лудее.
Завива в черги тънък минал спомен.
Дамгосан писък в нощите немее,
от воденични страхове прогонен.
Развързаните сенки в танц беснеят.
Просветва сатанински винен пламък.
Недели изоставени пустеят
до змийски стъпки, скътани под камък. ...