Седнала отново във креслото,
пишеща, от думите опиянена.
Ред, след ред така дълбоко
създава се едно творение.
Стихът готов е, вече е завършен.
Но, на кого ли да го посветя?
За миг разсейваш се и после,
всичко потъва в тишина..
Н.К.
© Николета Кателиева All rights reserved.