Тъй както си вървя из старата гора
(разбирай - счупените тротоари)
накриво стъпвам и плочката изхлопва
(не само моята кратуна хлопа),
добре, че имала съм днес късмет,
ще се размина май с компрес от мед -
защото съм пишман поет!!!
И както си припявам, бих могла
да хвана слънцето с ръка,
букет от милион лъчи да набера,
за зимата: да топли смръзналата ми душа -
защото съм пишман поет!
И продължавам усмихната да си вървя,
по детски да се радвам на света
с рой бръмбари в откачената си глава,
и бързам върху листа да ги закова -
защото съм пишман поет!!!
Такава съм: каквото жужне или бръмне -
драскам и правя се и аз наравно с вас поет!
Не сгаждам рими да редя куплет подир куплет,
а най-нахално публично споделям
поредния си бръмбарски сонет -
защото съм пишман поет!!!
Защото съм пишман поет!!!
© П Антонова All rights reserved.
от всеки дефект - направи ефект!
едни светулки събират в полето,
други омайващо си пишат със морето,
трети броят дори в мъгла звезди в небето,
а някой от плочки и павета словесни пъзели реди -
съдба, ще каже някой, а дали?