Тъй както си вървя из старата гора
(разбирай - счупените тротоари)
накриво стъпвам и плочката изхлопва
(не само моята кратуна хлопа),
добре, че имала съм днес късмет,
ще се размина май с компрес от мед -
защото съм пишман поет!!!
И както си припявам, бих могла
да хвана слънцето с ръка,
букет от милион лъчи да набера,
за зимата: да топли смръзналата ми душа -
защото съм пишман поет! ...