Ех, българи - сърцата ви юнашки,
ножовете ви - дървени, на дръжките.
И репей сте, на лъвските опашки,
проклинат тихо майките ви, мъжките.
Комити сте и егото безмерно,
на смърт, на щик, по форумите браните.
Опре ли нож, до кокала, наверно,
на тъмно ще се сврете, под юрганите.
Бунтовници, но на големи думи,
когато пукне пролет, по поляните,
дано ви леят против страх куршум и,
тъй - вкупом по шубраците да хванете.
Не ставам за ятак и байрактарка,
от мене не очаквайте помагане.
Пишман юнаци, май китайска марка,
от битката владеят...Бързо бягане...
© Надежда Ангелова All rights reserved.