Писма в небето

Sep 5, 2010, 8:21 AM

Poetry » Love

1520 0 7

Аз:
Обичам те безумно
и ням се влача из света,
едничко беше най-разумно -
да се примиря с мъртвата душа.
Но ето, че те срещнах тебе,
далечна, тъжна в своя сън.
Аз плачех като малко тъжно бебе
и усмихнах се от чуден звън:
Гласът ти, във главата ми звучащ,
и думите, написани с душата -
сега съм вярващ и смирен, мълчащ, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Писма в небето

Want to read more?

Random works