May 4, 2017, 1:10 AM

Писмо 

  Poetry » Love
1021 1 1
Когато старостта
с костеливи пръсти посегне
младостта да посребри,
даже тогава ще си спомням за тебе...
Още ще скита отчаяно
дива печал –
ти си тръгна и... беше самотно,
и заплувах в тъмнината, сама...
Ще се втурва насън любовта ми
неистова,
ще те викам в нощи безсънни,
ще се питам за края на дните ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Стоянова All rights reserved.

Random works
: ??:??