Защо ли имам нужда да те помня!?
След толкова мълчание ти пиша
и есенно в душата ми се ронят
уютни цветове, които дишат.
Обичах да се уча на доверие,
преди да се огледаш в мисълта ми,
по-синя от небе, открило себе си
в прозрачната прегръдка на водата.
Обичах да люлея вечер вятъра,
в безплътните си длани приютил
зелените усмивки на сърцата ни,
преди да се превърнат в нощен вик. ...