Barona38 (Ивайло Терзийски)
348 6640
Mar 20, 2009, 6:04 AM

Писмо 

  Poetry » Love
1044 1 15

ПИСМО

 

Ти имаш всичко. Дом и нови чехли,

една жена на склад, кажи-речи,

но ако мислиш, че е стара вече...

купи си очила или очи.

 

Косите ù презряват. Често бръчки

дълбаят по лицето ù бразди,

но не това до ужас те измъчва

и твоя сън до ужас разреди.

 

Ти чуваш, знам, как тялото ù стене

и се разпада точно в полунощ

като звезда в леглото, уморена

от пълна скука или от разкош...

 

Затуй ли като хрътка душиш още

с кого ли тя кръстосва плът и дух?!

И пощата ù всяка сутрин пощиш,

додето плъзне из тълпата слух...

 

За някаква безумна изневяра

на призрачен таван с художник млад.

Не тя е стара... Баба ти е стара.

Върви я прегърни, че вее хлад.

 

© Ивайло Терзийски All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??