Писмо до Апостола
Писмо до Апостола
Пиша ти, Дяконе. Преглъщам и пиша.
Задавям се. Плача без сълзи.
В гърдите присяда. Не мога да дишам.
Сънувам зли примки и възли.
Сънувам завери. Потери сънувам.
Предатели. Тайни засади.
Народът ни още по навик пладнува,
запазил рефлексите стадни.
Не ти се оплаквам. Но вече ми писна.
Отчаяно хората дремят.
Щом днес са такива, какви ли били са
тогава, по твоето време.
Навсякъде хаос, лъжи и поквара.
И всеки воюва със всеки.
Мечтите опират до вкусна попара.
И жилище без ипотека.
Топи се народът и сам се спасява,
където му видят очите.
Зарязва родина и търси държава,
в която намира защита.
Позор е безсилни когато изпаднем,
все теб да те търсим в тегоба.
И все да не знаем, ни кой те предаде,
ни точно къде ти е гроба.
И вечно да чакаме друг да опита
веригите да ни разкъса.
Пусни ни сами да си чупим главите.
И докато уврят…
не възкръсвай!
© Александър Калчев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Чудесна поанта!
-
Моите почитания!
-
Силна творба!
-
Много силно и вярно!
-
"Задавям се. Плача без сълзи.
В гърдите присяда. Не мога да дишам."
!!!
и аз така... -
Алекс, ако има оценка седем, ще ти я пиша. Но брато, всички пишем и бришем сълзи, а когато се наложи за чиста и свята република да се борим няма никой. От 2 милионна София излизат 200 човека да кажат,че и ние сме народ за правда и за свобода. Всеки тачи АПОСТОЛА, но никой не се опитва да защити неговата кауза.Ето тая болка се е загнездила в моето сърце и мир не ми дава,а всяко писание за него е засилва още повече.Поздрав Алекс!
-
Много силно...
-
Поздрави!
-
Поздрави,alkaltchev!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
