Какво се случва с теб? Къде изчезна?
Защо забрави за онези, които бяха ти приятели?
Толкова ли тя прекрасна е? Различна ли? Неземна?
Постъпващите като теб, ги слагам към графа "предатели".

Дребнавост - може би ще кажеш? Егоизъм?
Но ще ти отвърна: "А ти не си ли с къса памет?".
Когато бе "самотен вълк", потънал в локва от трагизъм,
приятели намери в нас. Сега при нея си, на завет...

Прощавай за сарказма, но ще ти налея мъдрост.
Не че да си влюбен е лошо, странно, забранено.
Но, обичайки, не значи "на самотен остров с нея". Милост!
Не случайно Кант е казал: Любовта красива е, приятелството - възвишено.

Дойде в живота ти внезапно. Не жена, а гладен хищник!
Поиска те за себе си, а ти отдаде се покорно.
Изтри, без друго късата ти памет, с външност пищна,
и, ослепявайки те, те вкара в русло илюзорно.

Какво падение! И две в едно - комизъм и трагизъм.
Омръзна ми да те щадя, от гняв направо не намирам думи!
От мъж с характер си станал "куче на верига".
И жалък си, да, жалък си! Това едва побира се в ума ми.

Какво се случи с теб? Защо изчезна?
Защо намери в нея целия си свят, а другия го заличаваш?
Ела обратно на земята, излез с приятели, ще е полезно,
преди съвсем да ги загубиш, скъпи, и да съжаляваш.