Е, Дон Кихоте, стара откачалко,
ръждясаха ти бойните доспехи.
Набеден благородник, самохвалко,
кого залъгваш с бляскави успехи?
Пребори ли се с мелници и вятър,
успя ли да спасиш онепрадвани?
В един неубедителен театър
играеш ни величествени драми.
Какво се случи с твойта Дулсинея?
Дали за теб изобщо подозира,
или заради друг щастливо пее,
пък ти, върти си вехтата рапира.
Прослави ли се, почит ли постигна,
със подвизи и чест света ли смая?
Не се получи - зная, брат, за рицар
един безумник няма да признаят.
Но слушай, я мини през вековете -
днес няма никой тук да се учуди,
че да си само ти - ще бъдеш цвете
в объркания странен свят на луди.
© Вики All rights reserved.