yotovava (Валентина Йотова)
2627 22180
Mar 15, 2013, 9:50 PM

Писмо до Господ 

  Poetry » Phylosophy
513 0 6

 Дай ми няколко съвета,

Господи, та да не питам

всеки път, когато светне

слънчогледовата пита.

 

Сутрин – рано изкласила –

как събужда се зората.

Колко трябва да си силен,

ако те напусне някой...

 

Щом боли като те лъжат,

сам-самичък как подмамваш

и човешката си длъжност

се опитваш да избягваш.

 

А водата ти горчива

с дума блага щом кръстосат,

болката къде отива.

Щастието кой ни носи.

 

Тази обратима същност

не можах да разгадая –

как на враг се преобръща

вчерашният ти приятел.

 

Ти си мъдър – не придирям.

Помогни  да проумея –

как без време се умира.

И до време се живее?

 

© Валентина Йотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??