Jul 13, 2010, 3:36 PM

Писмо до Мама 

  Poetry » White poetry
1136 0 4

Писмо до Мама

 

Красива си, но не защото 

топи се залез в погледа ти свят.

И не заради пламъка в очите,

където сви гнездо и свян, и грях.

Перото ми пак чезне в ореола

на образа ти чист.

Неопетнена и в бяла роба,

в сърцето ми стоиш.

Душата ти - изящен храм от ноти,

е дом и пристан на самотен стон.

Попивам всеки звук и всеки вопъл,

камбанен звън за полет лекокрил.

И като феникс, в пепелта роден,

призвана си да даваш и да чезнеш.

А пламъкът неистов да гори,

да топли, ала тебе да руши.

И пак към тебе тичам, мамо!

Към топлия уют на твойта гръд.

В косите да заровя уморено рамо,

в хармонията покоя да съзра.

© Джоана All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??