За сбогом ли? Писмо ли? Но кога?
Преди да е разплакано небето,
преди да сбърчи вежди от тъга?
Преди да размениш на дребно вехтото
изстрадало и мъничко палто,
което съм ти давала закърпено.
И знам, че няма връщане. А то
от днес е вече ничие. Безсмъртно.
Мълчание. Сърцето като гроб
отворил си да зее - пуст и празен.
Мълча и аз. Но в левия ми джоб
все още нося старата зараза. ...