Пораснах, мамо. Приказките детски,
от теб нечути, също не разказах.
Май всичко вече срещнах. Не е лесно,
но някак се опазих от омраза.
Светът е свят – откакто ти замина,
не се е променил към по-красиво.
Пак зима се промъква към комина,
а аз не виждам смазващото сиво.
Отдавна съм забравила, че трябва
за някого да бъда съвършена.
Живот жесток – от всички ни ограбва
по стрък тревичка, пролетно зелена. ...