Добре ли си в Обединеното Кралство? Прости моето невежо нахалство да питам, дете лъчезарно: "Как плащаш за ток и за парно?
Лесно ли докосваш Хляба насъщен? С усмивка ли прахосваш делника смръщен?"…
Чувам те веднъж годишно. Виждам те по-рядко. Помръкват звездите предишни. Чувствам те като дете. Татко. *** И се чудя... Отговор няма: (Оглеждам се - все тая Драма: Оставаме тука малцина, мърцина, а Децата ни търсят нова Родина.)
"Жив ли е още Караджата? Или си Осрахме невратно Страната?…"
Стихът дойде спонтанно и е без всякакви редакции(както повечето) - писмо до едно отдавнашно и много младо гадже - прекрасно момиче, наистина, образовано - ВХТИ, което така и остана да работи като барман в Англия. Още сме добри приятели. Наскоро се върна и се запиля по София...
Среброто ми не става за размяна!
Дори за дар е малко-много тежко.
Есента наметнала пастелната премяна
Събужда спомени за старите болежки... - все от тоя сорт са, к'во да ги пускам.
Не. няма нови. Последното дойде през Септември. Бера здравословни ядове, вероятно за това. Ако не ме искате, само кажете - ще се разкарам на момента. (Щото съм от старомодните, дето не обичат да се натрапват) както направих от един друг, подобен сайт - Стихове.
Пък и стихът не е кавармица, да го забъркам - това мога. Как да пиша, като не идва?
Предварително се извинявам, че нямам много време за коментари.
Много нежно и загрижено писмо... От доста време се каня да те попитам в момента пишеш ли стихове? Всички, които публикуваш са с предишни дати. Искам нещо от сега!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Чак пък, каквото предложа...