Господи, чуй ме, Господи!
Уморих се от “ мъдрите” думи
и от хорски души вледенени.
Уморих се да мразят страстта ми,
да ме гледат с очи замъглени.
Уморих се да чакам с надежда
в този тичащ, объркан наш свят.
Нима вечно така ще нареждам
своя тъжен стих, с болка богат?
Докога тъй ще търся посока
и от мъка ще бъда скептична,
от учтивост ще се смея със болка ...