Оставям студа
да ти пише писмо по стъклата
във рамка с дантела от скреж.
Където завършва писмото -
следа от ръката
добавя със сдържан копнеж
една детелинка.
Безвреме разцъфва,
потичат от нея следи,
наоколо, скрежни, цветята се дръпват,
защото горещата мисъл за теб
ги топи.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up