Писмо от миналото

Mar 5, 2015, 10:55 PM

Poetry » Phylosophy

392 0 0

Пътувайки в безкрайносттa
обхващах широта,
която трудно възприемах.
За дълго спирах поглед в
празната тъма, осъзнавайки,
че скрито е в нея
нещо ценно и значимо.
Далеч остава тази преспектива,
щом настъпи зима и
замръзне всеки извор на поука.
Удавях с дъжд от огнени потоци,
всеки неприятел, дръзнал да ме нарани. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Писмо от миналото

Want to read more?

Random works