Nov 19, 2014, 7:39 AM

Писмо от петия поход 

  Poetry » Love
2648 0 33
Изпълзяла от мрака на скуката,
на седлото до мен приседна тъгата -
съвсем, ама съвсем непоканена...
Казах ѝ да си тръгва, повторих ѝ -
тя се направи на глуха
и като вещица хвърли плаща си
непрогледен -
върху душата ми...
Предадох се...
А бях рицар... от далечния Орден на Залеза.
Печелил битки безбройни,
но... нито една война... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Чернев All rights reserved.

Random works
: ??:??