Днес ме отрезвяваш спасително.
Шегите ти са мост в реалността.
И островът, на който съм сама,
не е така далеч, не съм така отнесена.
Днес и само днес Дали има смисъл.
А Гала е също и моя любима.
Аз от търсеща вечно жадна блудница
се превръщам в творяща следите си мека глина.
Днес нося силно своето вчера
и крехко своето утре.
Писмо с благодарности
или воля да бъда - не знам,
но ме срещаш спасително.
22.01.2010.
© Милена Иванова All rights reserved.
се превръщам в творяща следите си мека глина."
Посланието си го бива!!!
Мнго ми хареса този стих!!!
Поздрав!