Niveana (Емилия Николова)
42 167
Nov 5, 2010, 7:34 PM

Писмо с обратен адрес 

  Poetry » Other
771 0 10

 

Беше дълго във гора изгубен,

с леден дъх посрещаше зората.

Беше невъзможно да се влюбиш,

а пък близка ти е красотата.

 

Неизбежно мене преоткри

и вгради ме като цвят във дните,

и сега пулсирам в твоя стих -

с думите венец от нежност сплиташ.

 

Казват, че любов било да даваш.

Тя самата дар е от звездите

и не би могла да задължава.

... Денонощното приятелство попитай.

© Емилия Николова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??