В ковчежето от звездни светове
заключи огърлицата си мракът.
Раздиплили червени платове,
минутите пред изгрева те чакат.
Зад облака, съблекли розов свян,
телата ни желание рисуват.
От извора на смях неназован
ти пиеш прежаднял. И не сънуваш.
Презрамките на тихата тъга
се свличат пред лиричните забрани.
Звъни нетърпеливото "Сега!"
в сърцето ми, превърнато в камбана. ...