ПИСЪК НА ДУША
На зографа Емануил
Душата ми в иконите остана,
зазидана във твоя храм, зографе.
Как ще живея отсега нататък...
И лута се сънят ми. И ограбени,
очите ми потъват във тревога.
След толкова години се пробудих.
Молитвено те преоткривам в Бога
и всичко друго смисъла си губи...
Една невидима вълна ме вдига
и вместо песен в мен се ражда писък, ...