Писъмце… за теб!
Като призрак идваш в съня ми, облечена в бяла коприна,
тъмнината и мрака прогонваш – душата за миг е щастлива.
Защо си тръгваш...? Не искам да го правиш…
Искам поне за миг по-дълго до мен да останеш,
мило да ме погледнеш, с усмивка зарадваш и за ръка да ме хванеш.
Защо не го правиш...? Толкова скромни желания…
Думи красиви шепнеш и надежди безценни ми даваш,
само с присъствието си обичан да се чувствам ме караш.
Нали и аз те обичам...? Мисля, че го знаеш…
Жадувам за шанс любовта си с теб да споделя,
дори да се случи да сгреша – знай, че не съм искал да те нараня. ...