Едно стихче, изровено от миналото:
Питащи очи.
И ето ме, че появих се пред взора на питащите ти очи.
Eдин въпрос блести прозрачен, със стъкления матов блясък на
ирисите тъмни - "Кой си ти?", питаш ти със тях и чакаш дума
да отроня с ромона на кроткия поток,
да чувстваш тая песен на живота мой- за това, кой съм бил,
какво обичам, ненавист към кого в сърцето си тая
и злобата кога отприщва се?
Питаш за сърцето ми, а гледаш ме в лицето и търсиш
в складове на спомени, дали преди не си ме срещала?
Питаш, дали между нас приятелството ще се роди, ...