Кобра на кълбо в душа се е извила,
жаден поглед е в сърцето впила,
с опашка и глава обгърнала е чаша
и жадно се опива от скръбта наша.
Денем със отрова чашата долива,
ноще пие с лакомия уродлива
Болката човешка е омайно питие -
с него кобрата захранва своето сърце
Празна ли е чашата и тъй любима,
тя отново впръска скръб непрежалима,
с езика си отровен мигом ни залива,
и с питие в ръка отново е щастлива. ...