Защо ми проклинаш
метежния поглед,
че ти си слаб
и отвръщаш очи?
Защо проклинаш
косите ми черни,
че мрак сънуваш
в светли дни?
Защо проклинаш
нозете ми бели,
в жупел и пепел –
танцувам сама.
Закълни ми
коронния номер,
със замах на царица напускам сега.
Всичко е пито – платено,
затварям и тази врата.
По повод на твойте клетви –
и Дяволът има жена.
© Натали П. All rights reserved.