Отново с чашата в ръка,
връхлитат ме спомени в нощта.
Безумно самотен, страшно раним,
търся отговори за човек толкова незрим.
Защо остави ме така да лежа
в скръб и болка досега?
Това ли бях за теб? – играчка,
с която си игра и захвърли в пустошта?
Затуй ли бе всичко това –
да ми се присмиват зад гърба?
Колко наивен съм чувам сега,
а аз те обичах с цялата си душа.
Предаден, излъган, знам съм сега,
но до болка обичах те заради всичко това.
Макар и обиден оставям нещата така
и се надявам някога да ти простя.
Забравен отново, пия сега
и искам да си тръгна на мига.
Бездомен се чувствам щом си далеч,
а чашата празна ме кара да гледам напред.
Отново пиян те чакам в пустошта,
но будя се разочарован с махмурлук сутринта.
© Иво All rights reserved.