Заключена между четири стени,
стоя сама и давя в чашата тъгата.
На ъгъла, на пода, през сълзи
загасвам последната цигара.
Тъмно е, навън студено е, вали.
А аз отново съм сама със тишината.
Чувствам болка, но дали боли?
Вече ми е безразлична и тъгата.
Вече свикнах, нищо не изпитвам.
Научих се да страдам...
Стоя безмълвна, дори не мисля,
но пак за тебе всичко давам... ...