Целуна ли ме, даже не разбрах,
ала уста напъпила отворих,
очи затворих, сякаш сторих грях,
и май... наистина ти отговорих.
А ти ме блъсна с вятърни крила
и духна в нaедрелите ми клони...
Аз цялата за тебе разцъфтях –
по тебе цветни сънища зароних.
"Поспри при мен, красива съм, нали!
За тебе се разлистих!..."– ти обаче
щом клоните ми с цветове покри,
към друга вишна бързичко закрачи. ...