Feb 8, 2009, 8:32 PM

Пияница 

  Poetry » Love
1684 0 5

Когато пияницата изтрезнее
и сети се за своите неудачи,
започва без плам да живее
и отново душата му плаче.

 

 Когато разбере с болка в сърцето,
че никой не го уважава,
повръща в калта питието
и замаян се изправя.


В джоба му - смачкана банкнота,
билет към рая, стиска я здраво.
Да стане по-красив животът -
кръчмата е все направо…

 *
И аз като пияница похарчих
за любовта си всичко ценно.
Но питието ми така нагарча,
когато вече е… несподелено!

© Сиси Валентинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??