Пияният осъден е и носи своя кръст,
в бутилката със водка дави си тьгата,
защо бе, хора, тъй го сочите със пръст,
без жал впивайки злокобни погледи в душата.
И той човек бе като вас
и той някога умееше да люби,
но любовта низвергна го със острия си нрав
и от тогава все във тинята сърцето му се губи,
Затова и пие - да забрави свойта скръб,
но във чашката палачът му се крие
и без да осъзнава, сам забива ножа в своя гръб,
щом на химерената сладост се поддава.