Fontaine (Димитър Димчев)
172 1264
Sep 26, 2009, 8:58 PM

Пияният баща 

  Poetry
619 0 7

Той бе пиян и псуваше на воля,

блъскащ се, нещастникът, във вятъра,

двете му дечица му се молеха,

придържайки го нежно и старателно.

 

Но падаше пак той, пак той - баща им,

задавен с вино, с белези и с кръв

и те, обезверени и отчаяни,

го водеха по пътя към дома.

 

Прозорците строшени ги посрещаха

в немазаната къща от бетон,

разхвърляните по земята вещи

и стария ожулен телефон.

 

А той, не взел заплата и отчаян,

пак без пари, пак само с празни думи,

крещеше и се люшкаше замаяно,

но думите отекваха безшумни.

 

И, свел гласа си в чувство на вина,

едва успял за миг да се обърне,

той с поглед търси своите деца,

и нежно, толко нежно ги прегърна.

© Димитър Димчев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??