Намразил сушата, където са го чакали
неверните жени от самотата му,
прекрачил мачтата на младостта си счупена,
подритващ като куче суетата ú,
вървеше бавно към онази, дето всеки път
го чакаше все там и го посрещаше,
единствената вярна и от женски род,
на тежка котва, вързала в сърцето му.
Онази, дето с халба го посрещаше
и ром до смърт наливаше по чашите,
и масите ú дървени превиваха
тела под ударите на моряците. ...