Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
Nov 22, 2020, 7:46 PM

Пиянство 

  Poetry » Other
517 4 8

Понякога осла̀нено съм цвете
и силно ме притегля земна гръд.
Но щом и плахо лъч в душата свети,
то зима взема въглен за по път,
водица жива – пукнато бърдуче
и вън врабчето рошаво се учи,
на пойна песен. Нека мирно спят,
залуталите в нощите кошмари
и лоши думи, те не са за мен,
дори слана, до смърт да ме попари,
цъфти в душата кукуряк зелен.
И въгленчето пламва пак, в огнище
и в лудо вино, капва златен стих,
от лошото не помня вече нищо,
забравих, да, но нищо не простих!

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??