Dec 28, 2014, 1:47 PM

Плацебо 

  Poetry » Phylosophy
930 0 4
отразен от призрака на липсващите думи
космосът поднася ни неприкосновени
хипотези падащи от звездоброя
в оглозганите измерения на времето
в тъгата си обличаме се в лудост
като зеница свиващи се раболепно
хортуваме умислено във статиката на явленията
за тяхната душа и за материята като плът
химерите прояждащи съзнанието
докосват в сънища мечтите ни
но никога не можем да ги сбъднем
посърнали като капчуци от страдание ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Чавдар Кунчев All rights reserved.

Random works
: ??:??