Отиде си, тъй както и дойде.
С любвеобилен поглед ме прониза.
Очите, впити в моето сърце,
не бих ги заменил за Мона Лиза.
Усмивката ти - мека тишина -
по вените ми топло преминава.
Споменът завръща радостта,
че този ангел лично го познавам.
Гласът ти като коледно звънче
в съзнанието нежничко припява.
Болят неосъзнати грехове,
които като язви в мен остават. ...